ГлавнаВлизамРегистрация
 

Това е моят дневник. Вие можете да оставяте коментари към записите.

Добави в избрани Изпратете ми email
Интересни сайтове
Посетители
Календар
<
Ноември 2009
>
ПнВтСрядаЧтПетъкСъботаНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Абонамент
E-mail: 
Други сайтове
s7avrito stanimir nikolov
gabity gabity ivailova
joint4eto
mivbor
rosalinaiv Rositsa Ivanova Stoyanova

АЗ СЪМ!

0.00 (0)

ДобавилТекст

bary66 Изпращане на съобщение
АЗ СЪМ!
864 дни назад 26.06.2007 21:19:03 Цитат('963053','963053','5','790')">Съобщи за спам

Тя, която беше силна неизменно и бе опора за приятели и за другари, и в мъките и болките им до последно, не ги предаде и за миг не ги остави,

Препъна се, огъна се и тежко падна, тъй както крачеше сред своите другари, а съдбата за сълзи и болка вечно гладна, планина от зъл живот отгоре и стовари.

Затисна я тежко живота непосилен, ранена, кървяща и слаба, тя, която беше неизменно силна, за помощ своята ръка протегна.

Погледнаха я всички със почуда, побутнаха кървящото и рамо и казаха „Каква заблуда !!! Като всички ни и тя човек е само !!! ”

Загърбиха я, глухи за молбите що изрича, безсъвестни, без капка угризение, дори и онзи, който кълнеше се,че обича, изчезна скрит зад удобно обяснение.

И тя, която някога бе силна, остана паднала, сама самичка в мрака, трепереща от студа на самотата и безсилна, стенейки със кървави сълзи заплака.

Всички, на които бе вярвала безрезервно, с предателство платиха за дарената им вяра, обляна в сълзи, стисна зъби гневно и с вик отхвърли на живота зъл товара.

Надигна се и със сълзи солени, изми кървящата в душата рана, превърза двете си нозе ранени, напрегна се и с вик на болка стана.

И тръгна, както бе вървяла до последно, а само преди миг лежеше под товара, отново стана силна неизменно, но в хората навеки тя загуби вяра.......



---
АВТОПОРТРЕТ
Очи - кафяви,
ръст - среден,
нос - правилен.
Особени белези няма.
грешите!
Нима се смея като другите?
Нима обичам като другите?
Нима не съм по своему добра?
Зад моментната грубост аз крия неизказана нежност.
Зад капризно извитите устни стаявам доброта и сърдечност.
Зад смеха ми - палав по детски, се мъча да приглуша болката на душата си,
жадуваща щастие.
Зад безумното непокорство има обич, приятелство вярно, стигащо за цял човешки живот....
Очи - кафяви,
ръст - среден,
нос - правилен.
САМО НЕ КАЗВАЙТЕ:
- Особени белези няма.


Коментари: 0 Разглеждани: 228

Въведете код на картинката
Вашето име
E-mail
(видим само за собственика на сайта)
WWW

Предмет

В текста може да използвате Wiki или HTML тагове



Кой е на сайта?
Анонимни: 5 Регистрирани: 0 (?)
Поместено на MyLivePage (0.07128 sec. 6 queries) | Жалба | © Kolobok smiles, Aiwan