АЗ СЪМ!

Тя, която беше силна неизменно и бе опора за приятели и за другари, и в мъките и болките им до последно, не ги предаде и за миг не ги остави,

Препъна се, огъна се и тежко падна, тъй както крачеше сред своите другари, а съдбата за сълзи и болка вечно гладна, планина от зъл живот отгоре и стовари.

Затисна я тежко живота непосилен, ранена, кървяща и слаба, тя, която беше неизменно силна, за помощ своята ръка протегна.

Погледнаха я всички със почуда, побутнаха кървящото и рамо и казаха „Каква заблуда !!! Като всички ни и тя човек е само !!! ”

Загърбиха я, глухи за молбите що изрича, безсъвестни, без капка угризение, дори и онзи, който кълнеше се,че обича, изчезна скрит зад удобно обяснение.

И тя, която някога бе силна, остана паднала, сама самичка в мрака, трепереща от студа на самотата и безсилна, стенейки със кървави сълзи заплака.

Всички, на които бе вярвала безрезервно, с предателство платиха за дарената им вяра, обляна в сълзи, стисна зъби гневно и с вик отхвърли на живота зъл товара.

Надигна се и със сълзи солени, изми кървящата в душата рана, превърза двете си нозе ранени, напрегна се и с вик на болка стана.

И тръгна, както бе вървяла до последно, а само преди миг лежеше под товара, отново стана силна неизменно, но в хората навеки тя загуби вяра.......