Диалог с Болката...

Вино ми наливай! Много!... Нека си опияним сърцата! До забрава ми наливай! Много!... ...За да не потъна в самотата... Още ми наливай! Много!... Колко чаши с тебе пресушихме, ала не спира да ме боли душата и като червено вино кървави сълзи да рони... Няма да се спираме на края! Давай! Има още да се пие... Бутилката е празна! Ето нова... Тази вечер решили сме да се напием... И най-подир замаяни да си разкажем за онези рани, които мъчат ни отдавна... Почвай първа! Слушам те... И ти започна... Говори тихо и с много мъка в гласа - разбрах, че падала си не по-малко от мнозина други и от мене... Разбрах, че плакала си нощем дълго и сълзите ти не са били утеха... Прегърнах те... Исках мъничко поне да ти олекне... Загледах се в очите ти, напомнящи за моите... Онемях! Боже, онемях... Че с толкоз болка в живота ми ме срещаш! Била тя мойта, на приятел или на враг... Вечно с болка ти ме срещаш! И после туй тя погледна ме и каза: "Ти си!Говори..." Но...не посмях! Вярата ми в човека, в доброто и в доверието бе се изпарила... Жалеех само за прегръдка, която да ме стопли, но нямаше от кой да я получа... .............. Днес заклевам се, че ще помагам всекиму с каквото мога... Ала се чувствам празна и така далечна, че да се усмихна истински - не мога!...