ВлизамРегистрация
bary66.mylivepage.com
 

Това е моят дневник. Вие можете да оставяте коментари към записите.

Добави в избрани Отправить мне e-mail
Интересни сайтове
Посетители
Календар
<
Ноември 2009
>
ПнВтСрядаЧтПетъкСъботаНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Абонамент
E-mail: 
Други сайтове
s7avrito stanimir nikolov
gabity gabity ivailova
joint4eto
mivbor
rosalinaiv Rositsa Ivanova Stoyanova

Диалог с Болката...

0.00 (0)

ДобавилТекст

bary66 Изпращане на съобщение
Диалог с Болката...
880 дни назад 26.06.2007 21:26:16 Цитат('963053','963053','5','794')">Съобщи за спам

Вино ми наливай! Много!... Нека си опияним сърцата! До забрава ми наливай! Много!... ...За да не потъна в самотата... Още ми наливай! Много!... Колко чаши с тебе пресушихме, ала не спира да ме боли душата и като червено вино кървави сълзи да рони... Няма да се спираме на края! Давай! Има още да се пие... Бутилката е празна! Ето нова... Тази вечер решили сме да се напием... И най-подир замаяни да си разкажем за онези рани, които мъчат ни отдавна... Почвай първа! Слушам те... И ти започна... Говори тихо и с много мъка в гласа - разбрах, че падала си не по-малко от мнозина други и от мене... Разбрах, че плакала си нощем дълго и сълзите ти не са били утеха... Прегърнах те... Исках мъничко поне да ти олекне... Загледах се в очите ти, напомнящи за моите... Онемях! Боже, онемях... Че с толкоз болка в живота ми ме срещаш! Била тя мойта, на приятел или на враг... Вечно с болка ти ме срещаш! И после туй тя погледна ме и каза: "Ти си!Говори..." Но...не посмях! Вярата ми в човека, в доброто и в доверието бе се изпарила... Жалеех само за прегръдка, която да ме стопли, но нямаше от кой да я получа... .............. Днес заклевам се, че ще помагам всекиму с каквото мога... Ала се чувствам празна и така далечна, че да се усмихна истински - не мога!...



---
АВТОПОРТРЕТ
Очи - кафяви,
ръст - среден,
нос - правилен.
Особени белези няма.
грешите!
Нима се смея като другите?
Нима обичам като другите?
Нима не съм по своему добра?
Зад моментната грубост аз крия неизказана нежност.
Зад капризно извитите устни стаявам доброта и сърдечност.
Зад смеха ми - палав по детски, се мъча да приглуша болката на душата си,
жадуваща щастие.
Зад безумното непокорство има обич, приятелство вярно, стигащо за цял човешки живот....
Очи - кафяви,
ръст - среден,
нос - правилен.
САМО НЕ КАЗВАЙТЕ:
- Особени белези няма.


Коментари: 0 Разглеждани: 217

Въведете код на картинката
Вашето име
E-mail
(видим само за собственика на сайта)
WWW

Предмет

В текста може да използвате Wiki или HTML тагове



Кой е на сайта?
Анонимни: 3 Регистрирани: 0 (?)
Жалба | Поместено на MyLivePage | | © Kolobok smiles, Aiwan