Вино ми наливай! Много!... Нека си опияним сърцата! До забрава ми наливай! Много!... ...За да не потъна в самотата... Още ми наливай! Много!... Колко чаши с тебе пресушихме, ала не спира да ме боли душата и като червено вино кървави сълзи да рони... Няма да се спираме на края! Давай! Има още да се пие... Бутилката е празна! Ето нова... Тази вечер решили сме да се напием... И най-подир замаяни да си разкажем за онези рани, които мъчат ни отдавна... Почвай първа! Слушам те... И ти започна... Говори тихо и с много мъка в гласа - разбрах, че падала си не по-малко от мнозина други и от мене... Разбрах, че плакала си нощем дълго и сълзите ти не са били утеха... Прегърнах те... Исках мъничко поне да ти олекне... Загледах се в очите ти, напомнящи за моите... Онемях! Боже, онемях... Че с толкоз болка в живота ми ме срещаш! Била тя мойта, на приятел или на враг... Вечно с болка ти ме срещаш! И после туй тя погледна ме и каза: "Ти си!Говори..." Но...не посмях! Вярата ми в човека, в доброто и в доверието бе се изпарила... Жалеех само за прегръдка, която да ме стопли, но нямаше от кой да я получа... .............. Днес заклевам се, че ще помагам всекиму с каквото мога... Ала се чувствам празна и така далечна, че да се усмихна истински - не мога!...

Когато някой ден за мен си спомниш и в спомените чуеш моят глас... Недей горчиви сълзи да отронваш! Защото винаги ще бъда с Вас!

Тя, която беше силна неизменно и бе опора за приятели и за другари, и в мъките и болките им до последно, не ги предаде и за миг не ги остави,

Вървях напред и търсех път. Намерих само спомени. Вървях напред и търсех теб, а не любов отровена.

Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ? В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство. Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено. В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада. Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери. Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряваме и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите. Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето. В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами. Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора? Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо-приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.