bary66.mylivepage.com

Диалог с Болката...

26 Jun 07 18:26:16 GMT

Вино ми наливай! Много!... Нека си опияним сърцата! До забрава ми наливай! Много!... ...За да не потъна в самотата... Още ми наливай! Много!... Колко чаши с тебе пресушихме, ала не спира да ме боли душата и като червено вино кървави сълзи да рони... Няма да се спираме на края! Давай! Има още да се пие... Бутилката е празна! Ето нова... Тази вечер решили сме да се напием... И най-подир замаяни да си разкажем за онези рани, които мъчат ни отдавна... Почвай първа! Слушам те... И ти започна... Говори тихо и с много мъка в гласа - разбрах, че падала си не по-малко от мнозина други и от мене... Разбрах, че плакала си нощем дълго и сълзите ти не са били утеха... Прегърнах те... Исках мъничко поне да ти олекне... Загледах се в очите ти, напомнящи за моите... Онемях! Боже, онемях... Че с толкоз болка в живота ми ме срещаш! Била тя мойта, на приятел или на враг... Вечно с болка ти ме срещаш! И после туй тя погледна ме и каза: "Ти си!Говори..." Но...не посмях! Вярата ми в човека, в доброто и в доверието бе се изпарила... Жалеех само за прегръдка, която да ме стопли, но нямаше от кой да я получа... .............. Днес заклевам се, че ще помагам всекиму с каквото мога... Ала се чувствам празна и така далечна, че да се усмихна истински - не мога!...

Преживях

26 Jun 07 18:24:06 GMT

Преживях потопа на много обиди, на много раздели. Онемяха приятелства. Oт предателства плаче душата ми... От злобата им,горчи ми. Мъртва съм. Там на пясъка вече се гърча в агония. Колко по-мъртва да стана, че не случих на кръстове... И все избирах чужди разпятия. Ненаситни са лешоядите. Разкъсват ме.Не мога да стана. Последен опит правя за вдишване... Как не разбират?Колко близо и те са до гроба... Че на педя от нас е Вселената, а тук всички сме тленни.

Към приятелите

26 Jun 07 18:20:58 GMT

Когато някой ден за мен си спомниш и в спомените чуеш моят глас... Недей горчиви сълзи да отронваш! Защото винаги ще бъда с Вас!

Когато бъдеш някога щастлива, открила чаканият звезден час... Недей горчиви сълзи да проливаш! Защото винаги ще бъда с Вас!

Дори, когато горестно,във здрача, Живота прокълнеш и нямаш власт... Недей горчиво ти за мен да плачеш! Защото винаги ще бъда с Вас!

Когато и Смърта душата вземе, ще бдя над теб от своя си Парнас. Недей проклина злото днешно Време! Защото винаги ще бъда с вас!

ВИЕ...

26 Jun 07 18:20:00 GMT

Като тръни впити са в мене, всичките ми минали любови. Ненаситни.Жадни. Всеки техен звук ме стряска и оставам все по-често будна... И се питам: Дали наистина живяха в мен? Или... Само ме празнуваха? От мойто вино всички пиха. И вдигаха наздравици. Наливах. Пълнех чашите. Със силно вино. Тежкo От него - и до днес пияни са. Като сенки криволичат. И се лутат до припадане. Търсят бряг в ръцете ми... Удавници. Ето ги! А шепите ми в тръни. Шип до шип. Бодат. И парят...И болят. Струи кръвта.И стича се. Препълва стъклените чаши... Пия с тях. Не мога да заплача. Звън последен. После... Хвърляне през гръб назад, строшени мигове. И дълъг, много дълъг път на изтрезняване… По- лесно ми е да простя на враговете си...Но не на вас. Та вие бяхте ми приятели.

АЗ СЪМ!

26 Jun 07 18:19:03 GMT

Тя, която беше силна неизменно и бе опора за приятели и за другари, и в мъките и болките им до последно, не ги предаде и за миг не ги остави,

Препъна се, огъна се и тежко падна, тъй както крачеше сред своите другари, а съдбата за сълзи и болка вечно гладна, планина от зъл живот отгоре и стовари.

Затисна я тежко живота непосилен, ранена, кървяща и слаба, тя, която беше неизменно силна, за помощ своята ръка протегна.

Погледнаха я всички със почуда, побутнаха кървящото и рамо и казаха „Каква заблуда !!! Като всички ни и тя човек е само !!! ”

Загърбиха я, глухи за молбите що изрича, безсъвестни, без капка угризение, дори и онзи, който кълнеше се,че обича, изчезна скрит зад удобно обяснение.

И тя, която някога бе силна, остана паднала, сама самичка в мрака, трепереща от студа на самотата и безсилна, стенейки със кървави сълзи заплака.

Всички, на които бе вярвала безрезервно, с предателство платиха за дарената им вяра, обляна в сълзи, стисна зъби гневно и с вик отхвърли на живота зъл товара.

Надигна се и със сълзи солени, изми кървящата в душата рана, превърза двете си нозе ранени, напрегна се и с вик на болка стана.

И тръгна, както бе вървяла до последно, а само преди миг лежеше под товара, отново стана силна неизменно, но в хората навеки тя загуби вяра.......

Сделка за душата ми

26 Jun 07 17:23:31 GMT

Душата ми искаш да купиш, така ли? Защо ти е моята грешна душа? Дори да е твоя, да знаеш, едва ли в живота си ,този, ще спра да греша. Душата ми грешна е, няма съмнение. Във няколко грама събрала сама горчилка от обич, омраза, презрение... Изгубена вечно, но с карта за път към дома. Такава ме искаш? Дори без душа живота си собствен на мен да обричаш? Дори ако утре внезапно реша, макар и бездушна, че друг ще обичам? Тогава вземи я. Не ти я продавам. Гаранция няма за срок, период... Душата си, грешната, даром ти давам безсрочно. Залогът е моят живот.

Смъртта

26 Jun 07 17:21:06 GMT

Вървях напред и търсех път. Намерих само спомени. Вървях напред и търсех теб, а не любов отровена.

Вървях напред и взирах се във хорските лица. Вървях напред и питах се: "Изобщо имат ли сърца?"

Вървях напред, дори не спирах да отдъхна даже миг. Вървях напред и бавничко умирах, а ти, и тя, и той не чухте моя вик.

Вървях напред, но имаше ли смисъл? Вървях, но бях сама. Вървях, отпивайки живота кисел, вървях, а никой не видя.

Вървях, оставена и нежелана, в сърцето със надежда и тъга. Вървях, търсейки промяна, а открих единствено... ...Смъртта!

Аз

26 Jun 07 17:19:32 GMT

Не ме харесваш такава, нали? Непокорна съм казваш и дръзка, не съм като всичките други жени, но повярвай - аз просто съм истинска! Самоуверена, пряма - такава съм, да, и не искам да бъда различна. Ти реши, ако искаш тръгни си сега, но не искай да бъда безлична. Непокорна жена съм, но за свойта душа ключ ти давам... отвори я! Да я възпитам не успях сама - ти ако можеш укроти я!

Приятелство

26 Jun 07 16:30:00 GMT

Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ? В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство. Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено. В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада. Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери. Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряваме и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите. Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето. В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами. Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора? Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо-приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.

Удебелен шрифт